История и традиции

Програмата е посветена на важни исторически събития от местната и националната история и на традиционни занаяти, датиращи от далечното минало. Включва два модула – практичен и теоретичен. Практичният се състои в работилници за изработване на предмети по съответните теми, теоретичният предлага учебни помагала в дигитална и печатна форма с информация и игрови задачи.

Теми на заниманията:

Средновековният Кюстендил. Темата е посветена на битката при Велбъжд от 28–30 юли 1330 г. и представя паметници от Късната Античност и Средновековието в Кюстендил. Ателиетата предлагат изработване на част от отбранително въоръжение – шлемове и щитове; обучение в плетене на ризници с малки метални халки и работа с уред за навиване на тел за халките; преобличане във възстановки на средновековни костюми.
Априлски възстанически знамена. Темата е посветена на Априлското въстание от 1876 г. и е една от четирите теми, които въздействат изключително върху формирането на национално самосъзнание и възпитаването на патриотизъм и родолюбие. В заниманията се работи с платове, зелен или червен, за изработване на „въстанически” знамена и поставяне на техните отличителните знаци – разярения лъв и думите „Свобода или смъртъ”. Знамето е един от символите на историята, бита и традициите на даден народ и като такова то заема важно място в подготовката на революционната дейност, а в детските ателиета спомага за съпреживяване на духа на епохата и за докосването до желанието за свобода и независимост на нашите предци.
Освобождението на Кюстендил от османско владичество – 29 януари 1878 г. Темата запознава с освободителите на Кюстендил и с униформите, носени по време на Руско-турската освободителна война. Изработват се апликации на руска и опълченска униформа, подреждат се пъзели с емблематични картини и се предлага преобличане в опълченски и четнически униформи. „В освобождението участвали целия 4-ти Улански Харковски полк, лейб-гвардейските Егерски и Исмаиловски полкове и един артилерийски полк. Началник на отряда, състоящ се приблизително от 5000 души, бил генерал Майендорф. Българската доброволческа чета се предвождала от Ильо Войвода. Руските войници били облечени в тесни панталони и мундири от синьо сукно с жълти нашиви, високи тесни ботуши с големи шпори, сини фуражки с козирог и жълт нашив, жълти акселбанти (декоративен плетен шнур, част от военната парадна униформа), бозави шинели. Оръжието им се състояло от дълги саби с бели ремъци, револвери, през рамо малки къси пушки и маждраци (копие) с жълти байрачета”. Споменът за тези събития, както и за престоя на Уланския Харковски полк, начело с полковник Виктор Иванович Ертел, в града до края на окупацията пазят къщите музеи „Ильо Войвода” и „Емфиеджиева къща“.
Картите на Княжество България. Темата е посветена Съединението на България (6 септември 1885 г.) и запознава със случващите се териториални промени след Освобождението и подписването на Санстефанския мирен договор, с разделянето на териториалната цялост на страната ни и Съединението, с присъединяването на области, днес в Южна България, 27 години по-късно следствие на провежданата самостоятелна външна политика, станала възможна след обявяване на Независимостта на 22 септември 1908 г. Заниманията включват подреждане на пъзели с отделните области на Княжеството и Източна Румелия и изработване на три вида карти – на Санстефанска България, Княжество България след Съединението и Република България, от фоам хартия или паос. Мащабът на очертаните и изрязани карти е еднакъв, което позволява да се направи сравнение и да се проследи промяната в териториите на всяка една от тях. Целта на заниманията е да разкажат за смелостта и решителността на предците ни да следват един общ национален идеал за обединение на българския народ в целокупна и единна държава. Идеал, който героично е защитен в последвалата Съединението Сръбско-българска война от ноември 1885 г.
Традиционни занаяти: опинчарство. Темата е посветена на защитата на Съединението след последвалата Сръбско-българска война от ноември 1885 г. Изработват се цървули като част от облеклото на обикновения човек, участвал в нея. Целта е да се разкаже за проявения героизъм и чрез разказа да се предаде историческата памет за съдбоносното събитие. В записките си Генерал Стефан Паприков, тогава капитан, пише: „Някои войници са били полубоси и полуголи, някои на место фуражки са имали бели кърпи на главите си.... Офицерите не са били по-добре от войниците. У тях цървулите са заменили ботушите, кожухът е заменил шинела и офицерските отличителни знакове са липсвали”. Участниците в образователните занимания се запознават и с един от старите занаяти, практикувани и в недалечното минало – опинчарството. Неговото начало ни връща в каменната епоха. Пряко свързани с дейността са находки от новокаменната и каменно-медната епоха като каменни и костени гладилки за кожа и костени игли и шила.
Традиционни занаяти: тъкачество. Темата е посветена на един от най-старите занаяти, практикувани по нашите земи, за което свидетелстват находки от новокаменната епоха като тежести за стан и прешлени за вретено. Стари култури, използвани като суровина при тъкането на Балканския полуостров, са ленът и конопът. Херодот споменава, че траките отглеждали лен, за което говорят и остатъците от ленени платове, намерени при Кадин мост, Кюстендилско. Други суровини за изработване на тъкани са вълната, памукът и коприната. Тясно свързан с тъкането е процесът на предене. На него е посветена последната част от учебните помагала, в която са използвани основните инструменти – хурка и вретено. Завършват с една любопитна находка от района на Кюстендил – прешлен за вретено от каменно-медната епоха. Върху цялата му горна половина са нанесени врязани знаци – съзвездията Риби, Телец, Лъв, Скорпион. Два от знаците са повторени и уголемени и върху долната. Те изобразяват съзвездията Голяма мечка и Лебед (https://sketchfab.com/3d-models/spindle-vertebra-with-bi-conic-form-734afdcc4b234da2b7d3ce3544336e0f). Това говори за високото ниво на астрономическите знания и представи на обществото през новокаменната и каменно-медната епоха. Изобразяването им върху такъв въртящ се предмет с ос на въртене се свързва с използването му като модел на звездния купол с възможност за гадаене и предричане на настъпващата промяна на сезоните за насочване на стопанската дейност. В заниманията се тъче на малки хоризонтални станчета и на станчета, тип разбой.
Традиционни занаяти: кошничарство. Занаятът е познат по българските земи още в древността и е свързан с появата и развитието на земеделието. Майсторите кошничари използват лескови и върбови пръти, както и повит („дива лоза“) за изработване на най-различни предмети, необходими в бита на българите: различни по форма и големина кошници за пренасяне на плодове и зеленчуци, пулпас – специални кошници за изпиране на вълна в Софийско, Кюстендилско и Самоковско, различни видове кошове (за пренасяне на сено и слама, за ловене на риба – слепи кошове), тръвни – кошери и др. Образователните материали запознават с кошничарска плетеница и с видове кошничарски изделия. Заниманията включват плетене на кошници с върбови клонки, коноп и прежда.