Археологическа експозиция

Археологическаа експозиция на Регионален исторически музей - Кюстендил е уредена в зала "Асклепий". Тя включва експонати от целия Кюстендилски регион. Обособени в три раздела – Праистория, Желязна епоха и Античност и Средновековие, представените материали и техния широк хронологически диапазон дават възможност на посетителя да се информира за културно-историческото развитие на района и да се потопи в многовековните пластове на времето от VII-VI хил. пр.хр. до XVII в. 

РАЗДЕЛ "ПРАИСТОРИЯ"

Праисторическата зала ни връща 8000 г. назад във времето. Сред показаните експонати е уникалният модел на пещ от V хил. пр. Хр с врязана таблица на календарна система, която се смята за най-ранната позната в Европа. Интерес представляват и керамичните предмети с ямички - вид развлекателна игра. Формата им е квадратна, а ямичките, 16 на брой, са разположени на повърхността, групирани по четири в четири редици. Вероятно тези предмети са тпървообраз на познатата днес настолна игра Манкала. Сред колекцията от керамични изделия от Слатино е прешлен за вретено с врязани знаци. Това са съзвездията Риби, Телец, Лъв, Скорпион, Голяма мечка и Лебед. Други експонати от фонд “Праистория” са оръдия на труда, изработени от камък, кремък, кост, рог, глина и мед, както и богата колекция от различни керамични съдове с рисувана и врязана украса. 

ЖЕЛЯЗНА ЕПОХА

През желязната епоха земите на Кюстендил са населявани от племето дентелети, чиито находки са материален израз на тракийската култура. Тя е представена с находки от гробни комплекси. Сред погребалния инвентар от некропола при с.Катрище, се откроява колекция от накити, състояща се от бижута от бронз, електрон и кехлибар. Бронзовите накити са представени от фибули, гривни, огърлици, маниста, обеца и др. Тя се допълва и от рядката находка на електроново бижу и огърлица от кехлибар. Накитите датират от последните десетилетия на VІІ в.пр.Хр. – нач. VІ в.пр.Хр.

АНТИЧНОСТ

В раздел “Античност” предримската епоха е илюстрирана с погребален инвентар от могилен гроб в с. Долна Козница. Експонирана е част от ценната колекция - сребърни и позлатени апликации към конска сбруя и съдове (фаянсов скифос и керамичен кантарос). Върху някои от апликациите са представени сцените “лъв нападащ сърна”, “Херакъл в борба с Немейския лъв”, “борба между лъв и орлов грифон”. 

От римска Пауталия и нейния регион са показани керамика, апликации към колесници, пауталийски монети, бюстове и статуетки на богове от гръко-римския пантеон, мраморни релефни оброчни плочи на Тракийски конник, на Зевс и Хера, Асклепий, Хигия и Телесфор, на Митра, бюстовете на Зевс и Хера от светилището при с. Копиловци, II в., и др. Експонирана е трако-римска четириколка от с. Радловци, III в. Създадена като град с прилежаща територия по времето на император Траян (97–117) и урбанизирана от Хадриан (117–138), Пауталия израства като важен административен, икономически и културен център. Свидетелство за нейния просперитет са находките от монети, сечени в собствена монетарница от времето на управление на Антоний Пий (138–161) до император Каракала (198–217). Някои от изображенията на реверса са израз на специфичните за града белези, свързани с лековите минерални извори. Това са храмовият комплекст на хълма Хисарлъка, централно място в който заема храмът на Аполон, храмът на бога на здравето и медицината Асклепий, Свещеното дърво и Свещения извор с трите нимфи.   

СРЕДНОВЕКОВИЕ

Средновековният Велбъжд, с неговия териториален обхват е показан с керамични съдове, предмети на въоръжението, предимно върхове от стрели, сребърни и стъклени накити, оръдия на труда, нагръдни кръстове (енколпиони) от X - XI в. Колекцията от керамика включва цели съдове и голямо количество фрагментиран материал. Някои от съдовете са украсени в техника “сграфито”. Накитите се състоят предимно от пръстени и гривни. Застъпени са в почти всички разновидности, характерни за епохата. Изключение са рисуваните стъклени гривни. Най-голям брой от намерените средновековни оръдия на труда са прешлени за вретено, изработени от глина, камък и кост. Сравнително широко застъпени са и костените шила.

Велбъжд продължава да бъде важен административен, духовен и културен център на Българското царство. След покръстването на българите регионът е обявен за обширна епископия с център Велбъжд. Правата на Велбъждския епископ са потвърдени с грамота на император Василий II от 1019 г., където за първи път се споменава името на средновековния град. От този век е Ръждавишкият сборник, който представлява интересен момент от средновековните екпсонати.

Османският период, когато градът променя името си на Кюстендил – „Земя на Константин”, е представен с Ръждавишкото съкровище, състоящо се от сребърни и златни западноевропейски и османски монети и накити (XVI-XVII в.)

Откритите  находки от различните исторически етапи са свидетелство както за богатото историческо минало на града и региона, така и за последователността и приемствеността в развитието на материалната и духовна култура тук.

Триизмерни изображения на археологически и етнографски експонати: https://sketchfab.com/rmuseum.kn/models 

Адрес: гр. Кюстендил, бул. „България” № 55

 Работно време: понеделник – неделя

април-септември: 9.30 ч. - 12.00 ч. / 12.30 ч. - 18.00 ч.

октомври-март: 8.30 ч. - 12.00 ч. / 12.30 ч. - 17.00 ч.

Почивни дни: няма